Стъпка по стъпка: Днес ще избягаме от пролетната умора!

Всяка година един и същ сценарий: Природата се пробужда и ние хората заспиваме. Въпреки достатъчен сън вечер се чувстваме като ленивци през деня. Чувстваме се лениви, уморени, апатични, слаби, нефокусирани и безсилни. Дори кръвното е против нас! А за нивото на серотонин и допамин дори да не споменаваме - те са на нула. За разлика от хормона на съня мелатонин - произвеждан с пълна сила... Но днес ще се преборим с това: Стъпка по стъпка ние ще избягаме от пролетната умора!

Мотивацията, стъпка по стъпка да се отърсим от пролетта умората, следователно, е ясна: да се оттървем от дефицит на хормони, натежалата глава и от апатията. Въпреки това, не бива да се заблуждаваме: просто толкова е хубаво и топло в леглото, защо още рано сутринта да излизаме в студа, като можем да се обърнем на другата страна и пак да заспим ... В никакъв случай!

За по-сигурно, да си представим едно виртуално куче, с което трябва да излизаме при всякакви климатични условия навън за разходка по два пъти на ден. И да настроим алармата на телефона, така че да лае. Така че всичко да звучи по-реалистично: Бау-бау, искам да изляза, хайде навън, да избягаме от пролетната умора! А най-хубавото: Няколко килограма телесно тегло ще изчезнат!

Маратонки и пулсомер вече са на мястото си, виртуалното куче седи в очакване задъхано до вратата (малко въображение никога не е навредило на никого!) и ние правим първата крачка. Много бавно. Много са се отказали, защото започнахават твърде бързо.
Без кондиция няма да стигнете до никъде. Така че да забравим за нашата собствена гордост и да изберем пътя, който води далеч от пролетната умора, но не непременно чрез центъра, където всеки може да ни види. Защото: бавно. Но най-важно е да бягаме, а не да ходим.

С течение на времето виртуалното животното ще е все по-далеч от нас. Само много далеч ще звучи още лай, докато тичаме през горските пътеки и стъпка-по-стъпка вкарваме кислород към мозъка. Това е добре за концентрацията - но не и за пролетната умора. И тя като кучето изчезва без следа. Като по чудо ние сме и в добра форма и в същото време по-слаби. Ние успяхме: Тази година сме преборили обичайната умора през пролетта - и как се чувствате сега? Слаби, изтощени, апатични, уморени, нефокусирани, безсилни...?